Шестлентова мокрица

🔤 Таксономия

Porcellionides sexfasciatus (Budde-Lund, 1885) е приетото име; видът първоначално е описан като Metoponorthus sexfasciatus. Ревизията от 2024 г. възстановява P. hispanus, P. lucasioides и P. lusitanus като отделни видове и разграничава P. glaber.

Само цветните ивици не осигуряват надеждно разпознаване. Запазвайте данните за находището и ясни снимки на възрастни; при точна идентификация са важни мъжките белези.

📌 Описание

Това е издължена и бърза мокрица, обикновено 1,0-1,6 cm. Фината гръбна гранулация и напречните ръбове по переонити II-VII подпомагат разпознаването. Не се свива в пълна топка.

Предпочита по-сухи каменисти или песъчливи места от P. pruinosus, но винаги се нуждае от влажен микроприют за дишане, линеене и младите mancae.

Показател	Практична цел
Размер	около 1,0-1,6 cm
Начална колония	25 x 18 x 15 cm или повече
Температура	18-26°C
Субстрат	6-8 cm с листа, гнило дърво и минерална част
Влага	влажна четвърт; силно проветрена останала площ
Основен риск	равномерна мокрота или избягала, погрешно означена линия

🌍 Разпространение

Естественото ядро е западното Средиземноморие и съседният Атлантик: Португалия, Испания, крайбрежна Франция, Италия, Малта, Мароко, Алжир и Тунис. Пренесени популации извън този район не са картографирани като естествен ареал. Ревизията от 2024 г. потвърждава много находища на Иберийския полуостров и Балеарите, но отделя някогашни „подвидове“.

Карта на естествения ареал

⚖️ Правен статут

Проверено на 2026-08-29: видът не е включен в CITES, приложения A-D на Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II-III на Бернската конвенция. Националните правила за събиране, внос на живи безгръбначни и инвазивни организми могат да се прилагат.

Пазете фактури и история на линията. Обезопасявайте отворите, замразявайте или термично обработвайте изхвърляния субстрат и никога не освобождавайте животни.

🤌 Отглеждане

Настанете 10-20 животни в плътно затваряща се кутия поне 25 x 18 x 15 cm. Осигурете фина кръстосана вентилация, повече отвори над сухата зона и корк или камъни по границата на влагата. Карантинирайте 45-60 дни с отделни инструменти. Не разпространявайте неустановена линия под остаряло подвидово име.

💡 Осветление

UVB не е необходимо. Осигурете 10-14 часа разсеяна стайна светлина, сенчести укрития и никакво пряко слънце.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 18-26°C, по-хладен участък 16-21°C и нощни 15-21°C. Избягвайте продължително над 28°C. При нужда затопляйте само една външна стена с термостат и запазете хладен влажен ъгъл. Не е нужна предизвикана зимна почивка.

💧 Влажност и вода

Дръжте около една четвърт влажна в дълбочина, а останалата повърхност предимно суха. Ориентирът 40-70% RH е полезен, но микроклиматът е по-важен. Наливайте вода в убежището, без да пръскате цялата кутия. Не е нужна купичка. Кондензът и киселата миризма показват преовлажняване; проблемното линеене и загубата на mancae — изсъхване.

🌿 Терариум и оформление

Използвайте 6-8 cm почва без пестициди, зряла листна постилка, изгнила широколистна дървесина и малко варовикови песъчинки. Добавете сухи листа, ниски коркови плочи, мъх само във влажния ъгъл и постоянен източник на калций. Избягвайте наторен компост, ароматна дървесина и чист кокосов субстрат. Нужна е много фина мрежа.

🪳 Хранене

Разложени листа и дърво са постоянната основа. Давайте малки твърди зеленчукови парчета два-три пъти седмично и съвсем малко белтъчна храна веднъж седмично. Отстранявайте мокрите остатъци до 24 часа.

🥚 Размножаване

В хранилището „viviparous“ означава развитие в марсупиум. Женската носи яйцата и ембрионите в коремна торбичка и освобождава mancae. Размножаването е редовно при постоянен влажен участък. Не отделяйте бременни женски; разделяйте само установена колония с няколко възрастови групи.

🩺 Чести проблеми

Грешно определяне: сравнявайте морфологията и произхода, не само ивиците.
Бягства: използвайте фина мрежа и сигурен капак.
Неуспешно линеене: възстановете дълбоката влага и калция.
Акари или плесен: намалете прясната храна и усилете въздухообмена.
Смесена линия: изолирайте бързи животни, приличащи на P. pruinosus.

📌 Заключение

Видът е подходящ за стопанин, който може да поддържа предимно суха, защитена от бягство колония, без да губи влажния микроприют. Точната идентификация е по-важна от остарелите подвидови етикети.