Обикновена лъскава мокрица

🔤 Таксономия

Oniscus asellus Linnaeus, 1758 е приетият вид. O. murarius, O. fossor и O. lamperti са стари синоними. Западният подвид O. a. occidentalis е описан от Великобритания, Ирландия и Франция; за подвидов етикет са нужни произход и белези на възрастни мъжки.

📌 Описание

Обикновената лъскава мокрица е широка, плоска и овална, обикновено сива или кафява с бледи странични петна. Достига 12–18 mm. Гладкият бляскав гръб и заострените задни ъгли я отличават от грапавата Porcellio scaber. Не се свива напълно на топче.

Британските данни я свързват силно с камъни, мъртва дървесина, листна постилка и влажни гори, градини и паркове. Понася бедни на калций места, но губи вода лесно и не се развива в сух съд.

🌍 Разпространение

Видът е местен или отдавна установен в Западна и Северна Европа — от Португалия до Скандинавия и на изток към Полша и Украйна; каталогът включва Азорите и Мадейра. Пренесен е широко в Северна Америка.

Картата показва консервативното западно- и северноевропейско ядро и изключва извъневропейските интродукции.

Консервативен европейски ареал на Oniscus asellus

⚖️ Правен статут

Проверено на 2026-08-29: видът не е открит в CITES, приложения A–D на Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II–III на Бернската конвенция. Местни ограничения за събиране, разрешение от собственика, защитени територии и инвазивни видове може да важат.

Предпочитайте установена развъдна линия и никога не освобождавайте култура, дори в привидно естествения ареал.

🤌 Отглеждане

Кутия 30 × 20 × 15 cm е подходяща за начална колония. Осигурете поне 6 cm влагоудържащ субстрат и дълбок листен слой.

Показател	Препоръка
Размер	1,2–1,8 cm
Температура	15–22 °C
Влага	повечето субстрат влажен
Основа	широколистни листа и гнило дърво
Данни	силна теренна, умерени данни от терариумно отглеждане

Карантинирайте нови животни 60 дни и дръжте културата далеч от топли стелажи за влечуги.

💡 Осветление

UVB не е необходимо. Осигурете 10–14 часа непряка светлина и постоянни тъмни укрития. Не допускайте пряко слънце.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 15–22 °C и прохладно място 12–18 °C. Лабораторни опити са хранили животни при 10, 15 и 20 °C, което съответства на прохладолюбивия вид. Лампа за припичане не е нужна. Продължителни 24–25 °C са риск; охладете помещението, вместо да заливате субстрата.

💧 Влажност и вода

Дръжте две трети до три четвърти от субстрата влажни и малък проветрив сектор само леко влажен. 75–95% RH е ориентир, но влагата под кората е по-важна. Няма нужда от купичка. Лошо линеене показва суша; конденз, миризма и мушици — преовлажняване.

🌿 Терариум и декорация

Използвайте чиста почва, широколистна листна постилка и много гнило дърво. Добавете дъбови, букови или кленови листа, корк, мъх и калций. Избягвайте чист кокос, прясна смолиста дървесина, торове и листа от пръскани крайпътни места.

🪳 Хранене

Листата и мекото гнило дърво са постоянни. Два-три пъти седмично давайте гъба, тиквичка, морков, сушена коприва или храна за мокрици; веднъж седмично — умерено протеин. Апетитът се променя с температурата и вида листа. Махайте мокрите остатъци до 36 часа.

🥚 Размножаване

Женските носят ембриони в марсупиум и освобождават манки; метаданните използват „живораждане“. Здравата разновъзрастна колония обикновено се размножава без изкуствени стимули. Не отделяйте бременни женски и не делете преди няколко поколения.

🩺 Чести проблеми

Летни смъртни случаи: охладете и увеличете въздушния поток.
Лошо линеене: възстановете дълбоката влага и калция.
Малко млади: проверете за жега, пестициди и недостиг на фина храна.
Плесен: намалете добавъчната храна.
Грешно определяне: сравнете повърхността и задните ъгли.

📌 Заключение

O. asellus е подходяща за начинаещи, ако се отглежда като прохладолюбив горски детритояд. Дълбокият влажен листен слой, гнилото дърво и въздушният поток са по-важни от декоративния вид.