Пустинна мокрица на Реомюр

🔤 Таксономия

Hemilepistus reaumurii (H. Milne Edwards, 1840) е приетото име. В по-стари източници се срещат Porcellio reaumurii, H. palaestinus, H. bodenheimeri и Porcellio syriacus. Произходът е по-надежден от стар търговски етикет.

📌 Описание

Възрастните са сиво-кафяви и достигат около 15–22 mm. Видът преживява пустинните условия чрез дълбока влажна дупка, защитавана от двойка или семейство. Несвързани възрастни могат да се бият.

Показател	Практическа цел
Социална единица	една съвместима двойка или установено семейство
Терариум	поне 45 × 30 × 30 cm
Субстрат	поне 20 cm уплътняваща се песъчлива глинеста почва
Ключов градиент	суха проветрива повърхност, хладна влажна основа

🌍 Разпространение

Документираният пояс следва пустинните окрайнини от източен Алжир през Тунис, Либия и Египет до Израел и западна Сирия; има потвърдени данни и от Палестина и Йордания. Картата е консервативна и не показва петнистото разпределение на подходящите почви.

Консервативен ареал на Hemilepistus reaumurii

⚖️ Правен статут

Проверено на 29.08.2026 г.: видът не е намерен в CITES, приложения A–D на ЕС по Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II–III на Бернската конвенция. Местните и националните правила за събиране, защитени територии, пренасяне на почва, внос, развъждане и продажба все пак могат да се прилагат.

Използвайте само проследими животни, развъдени в плен. Пазете документите и означението на семейната линия; никога не освобождавайте животни или субстрат.

🤌 Отглеждане

Настанете една установена двойка или цяло семейство. Не събирайте колония от несвързани възрастни. Осигурете кръстосана вентилация и дълбока почва; частично заровена коркова тръба може да подпре началото на тунела. Карантинирайте цялата социална група 60 дни. Видово специфичните данни са ограничени, затова стойностите са предпазни отправни точки.

💡 Осветление

UVB не е нужно. Поддържайте 10–14 часа разсеяна сезонна светлина и много сянка. Пряко слънце или нагревателна лампа могат опасно да прегреят горната почва.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 20–28 °C, по-топъл край 24–29 °C, дълбоко убежище 18–22 °C и нощем 16–22 °C. Не нагрявайте отдолу, защото така се унищожава подземният хладен резерв. Естествената зимна поносимост не е инструкция за принудително охлаждане.

💧 Влажност и вода

Повърхността може да е около 35–65% RH, но дъното на тунела трябва да остава по-хладно и отчетливо влажно. Добавяйте премерено вода по единия край, без да мокрите цялата повърхност или да наводнявате тунела. Не е нужна открита купичка.

🌿 Терариум и декорация

Използвайте поне 20 cm безпестицидна песъчлива глинеста почва, която държи тунел без да става твърд цимент. Добавете суха листна постилка, треви, малко разложена твърда дървесина и плоски сенчести укрития. Избягвайте чист пясък, чист кокосов субстрат, торове, ароматна дървесина и тежки камъни над тунела. Осигурете сепийна кост или варовик.

🪳 Хранене

Основата са сухи треви, листа и друг растителен детрит. На всеки 2–4 дни давайте малко морков, тиква, батат, гъба или листни плевели; прибирайте влажните остатъци до 24 часа. Предлагайте белтъчна добавка рядко и поставяйте храната до входа, без да разкопавате.

🥚 Размножаване

Женската износва ембрионите в марсупиум и освобождава манки; в хранилището това е отбелязано като живораждане. Теренни данни сочат двойки през пролетта, размножаващи се женски през април и млади през юни. Не отделяйте бременна женска и не смесвайте семейства.

🩺 Чести проблеми

Агресия между семейства: отделете новосъбраните възрастни.
Срутен тунел: увеличете минералната свързваща почва.
Сух дълбок слой: овлажнявайте премерено отстрани.
Наводнение или кисела миризма: подобрете оттичането и вентилацията.
Загуби от жега: охлаждайте помещението, не насищайте горещата почва.

📌 Заключение

Този вид е за специалист, който може да пази едно социално семейство и истински почвен профил. Решаваща е стабилната хладно-влажна дупка под сухата повърхност.