Кълбеста мокрица на Хелер

🔤 Таксономия

Helleria brevicornis Ebner, 1868 е приетото име и единственият съвременен вид в рода. Срещат се старите имена Syspastus brevicornis, S. sardous и Syngastron dasypus. Това е сухоземен представител на Tylidae, а не плажен Tylos.

📌 Описание

Едрата бавна мокрица се свива в плътно кълбо и достига около 20–27 mm. Живее в горска листна постилка и хумус и копае в почвата от морското равнище до около 1200 m. Основното предизвикателство е хладната, влажна, но кислородна почва.

🌍 Разпространение

Първичният ареал е съсредоточен в Корсика и Сардиния. Има находища в Югоизточна Франция, Тосканския архипелаг и континентална Италия; част от тях може да са резултат от сравнително скорошно пренасяне. Картата на държавно ниво силно преувеличава ограничените места.

Ареал на Helleria brevicornis

⚖️ Правен статут

Проверено на 29.08.2026 г.: видът не е намерен в CITES, приложения A–D на ЕС по Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II–III на Бернската конвенция. Местните и националните правила за събиране в гори, островен транспорт, пренасяне на почва, внос, развъждане и продажба могат да се прилагат.

Избирайте документирана линия, развъдена в плен, и пазете островния или континенталния ѝ произход. Не пренасяйте жива почва между острови и не освобождавайте животни.

🤌 Отглеждане

За малка установена група използвайте поне 35 × 25 × 20 cm с фина кръстосана вентилация. Осигурете 12–15 cm зряла влажна почва, листен хумус, разложена дървесина и кори на различна дълбочина. Долният слой остава постоянно влажен. Лабораторна колония е развъждана при стайна температура върху влажна почва със сухи листа и картоф, но това не е пълен дългосрочен протокол.

💡 Осветление

UVB не е нужно. Давайте 10–14 часа разсеяна сезонна светлина и постоянна тъмнина под корите. Избягвайте пряко слънце и силни лампи.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 16–24 °C, хладна зона 14–19 °C и нощем 12–18 °C. Не е нужна нагревателна лампа. Продължителни 25–26 °C са рискови; първо охлаждайте помещението, защото топлата наситена почва бързо губи кислород.

💧 Влажност и вода

Дълбокият субстрат трябва да е влажен до мокър, а откритите листа малко по-сухи; ориентирът е 70–95% RH. Поливайте почвата, вместо стените. Не е нужна купичка. Кисела миризма, тежък конденз и животни по капака показват застой.

🌿 Терариум и декорация

Използвайте горска почва без пестициди, листен хумус от широколистни дървета, мека разложена твърда дървесина, листа и кори. Осигурете варовик, черупки от стриди или сепийна кост. Избягвайте чист кокосов субстрат, наторена почва и свежа смолиста дървесина; тежките предмети трябва да лежат на дъното.

🪳 Хранене

Листата и меката разложена дървесина са основа. На всеки 2–4 дни давайте малко картоф, гъба, морков или тиква, а веднъж седмично — оскъдна белтъчна добавка. Микробите и гъбите в зрелия субстрат са част от храненето, особено за малките.

🥚 Размножаване

Женските износват ембриони в марсупиум; в хранилището това е живораждане. Изолирани женски образуват по-малко пълни марсупиуми и по-малко потомство от групово гледаните. Пазете стабилна смесена група и разделяйте линия едва след появата на няколко възрастови класа.

🩺 Чести проблеми

Летни загуби: понижете температурата и подобрете въздухообмена.
Неуспешно линеене: възстановете дълбоката влага и калция.
Липса на млади: не изолирайте възрастните и пазете зрелия субстрат.
Кисел субстрат: махнете богатата храна и усилете повърхностната вентилация.
Смесен произход: дръжте корсикански, сардински и континентални линии отделно.

📌 Заключение

Кълбестата мокрица на Хелер е хладен горско-почвен специалист. Дълбокият влажен хумус, чистият въздух и стабилната група са по-важни от повърхностното оросяване.