Испанска бодлива мокрица

🔤 Таксономия

Cristarmadillidium muricatum (Budde-Lund, 1885) е приетото име. Видът първоначално е описан като Armadillidium muricatum, което още се среща в стари каталози.

Pineapple Spiky, Spanish Spiky и Orange Spiky са търговски имена за релефното тяло, а не отделни таксони. Не смесвайте този дребен испански вид с несвързани азиатски „бодливи“ култури.

📌 Описание

Възрастните са само 0,6-0,8 cm. Изпъкналите структури придават на оранжево-кафявото тяло вид на ананас, а при опасност животното се свива. Малкият размер прави манките и консумацията на храна трудни за забелязване.

Колониите често се установяват бавно. Видът изисква точен градиент на влагата и силна вентилация; нито тропическо блато, нито напълно сух съд отговаря на защитеното варовиково микроместообитание.

Показател	Практична цел
Размер	0,6-0,8 cm
Начална колония	25 x 18 x 15 cm или повече
Температура	18-24°C
Влага	компактно влажно убежище и много по-суха проветрива повърхност
Основна храна	ситно натрошени листа и меко изгнило дърво
Главен риск	големи влажни порции и нестабилна влага

🌍 Разпространение

Видът е ендемичен за Източна Испания и Питиуските острови. Публикуваните находища включват варовикови пещери в Аликанте и популации във варовикови почви извън пещери, включително Ибиса. Затова е троглофилен, но не задължително пещерен.

Картата на ниво държава не може да покаже тесния източноиберийски и островен ареал; оцветяването на Испания не означава национално разпространение.

Карта на естествения ареал

⚖️ Правен статус

Проверено на 23.08.2026 г.: C. muricatum не е включен в приложенията на CITES, приложения A-D на Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II-III на Бернската конвенция. Ограниченият испански ареал прави местните правила за пещери, резервати и регионална фауна особено важни.

Използвайте само развъдени животни с документиран произход, пазете фактурите и не събирайте от пещери или природата.

🤌 Отглеждане

Съд 25 x 18 cm с фина вентилация дава достатъчен градиент, без наблюдението да стане невъзможно. Мрежата трябва да задържа манки. Няколко тънки кори осигуряват укрития във влажната и сухата зона.

Карантинирайте 60-90 дни с отделни инструменти. Преброявайте видимите възрастни без пълно разглобяване и проверявайте храната за акари и чужди мокрици.

💡 Осветление

UVB не е необходимо. Осигурете 10-12 часа мека непряка светлина и дълбока сянка. Силната светлина може бързо да пресуши малкото влажно убежище.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 18-24°C, с хладна зона 18-21°C и 16-20°C нощем. Обикновено е достатъчна топла стая. Избягвайте продължителни температури над 25°C.

При необходимост затопляйте едната външна стена с термостат и проверявайте двата края. Не нагрявайте дъното.

💧 Влажност и вода

Поддържайте един облицован с мъх ъгъл влажен в цялата дълбочина. Останалата повърхност е сравнително суха и добре проветрена, но долният слой не трябва да става прашен. Добавяйте малки количества вода само в убежището.

Купичка не е нужна. Постоянен конденз, плесен и кисела миризма означават прекалено поливане. Събрани в най-влажната точка животни може да сигнализират пресъхване.

🌿 Терариум и декорация

Използвайте 5-7 cm фина почва без торове, натрошени разложени листа, много меко дърво и варовикови частици или сепия. Малките животни се нуждаят от ситна храна, но и от цели листа и тънък корк за укритие.

Не използвайте само кокосов субстрат, ароматна дървесина, листа с пестициди, торове или тежки камъни. Чисти колемболи могат да ограничат финия мухъл.

🪳 Хранене

Ситните широколистни листа и мекото дърво са постоянна храна. Два пъти седмично давайте миниатюрно количество тиквичка, морков или пълноценна храна за мокрици; протеиновата порция трябва да е колкото главичка на карфица.

Калцият остава постоянен. Прехранването е по-опасно от кратка липса на добавки, защото остатъците затрупват малка и бавна колония.

🥚 Размножаване

В метаданните размножаването е „viviparous“. Женската всъщност носи яйцата и ембрионите в коремен марсупиум и освобождава манки. Не търсете яйца за отделно инкубиране.

Развитието е постепенно и потомството е по-малко от това на бързите почистващи видове. Не безпокойте носещите женски и изчакайте няколко възрастови групи преди разделяне.

🩺 Чести проблеми

Колонията сякаш изчезва: проверете внимателно под листата и измерете дълбоката влага.
Мухъл върху храната: намалете порциите, добавете чисти колемболи и увеличете въздуха.
Неуспешно линеене: стабилизирайте влажното убежище и калция.
Няма размножаване: ограничете безпокойството и запазете условията няколко месеца.
Грешно определяне: търговското име „бодлива мокрица“ не е научна идентификация.

📌 Заключение

Испанската бодлива мокрица е за търпелив стопанин, който храни пестеливо и поддържа малко, но надеждно влажно убежище. Испанският произход не оправдава пълно изсушаване, а пещерните находища — застояла тропическа влага.