Споделяне
QR код към Кълбовидна мокрица на Байер

Кратък адрес за споделяне

https://academy.herpeton.net/qr/bg/armadillidium-beieri/

Кълбовидна мокрица на Байер

🔤 Таксономия

Armadillidium beieri Strouhal, 1937 е приетото име. При преописанието на Schmalfuss най-големият екземпляр е 18,0 mm; ясно заострените гръбни туберкули отличават вида от по-гладките йонийски Armadillidium.

Няма утвърден полезен синоним. Затова към името на културата трябва да се пази местоположението от доставчика, а не да се измисля ново цветово название.

📌 Описание

Възрастните са около 1,4-1,8 cm и се свиват в плътно кълбо. Публикуваните екземпляри са кафеникаво-сиви; женските и младите може да са по-светли с жълтеникави странични плочки. Релефът на гърба е по-надежден от цвета.

Това е средиземноморски вид с тесен ареал. Не му трябва постоянно висока влажност, а прохладно влажно убежище в дълбочина и добре проветрена, по-суха част.

ПоказателПрактична цел
Размер1,4-1,8 cm
Начална колония25 x 18 x 15 cm или повече
Температура18-24°C
Субстрат6-8 cm с листа и изгнила широколистна дървесина
Влагавлажно убежище и проветрива по-суха повърхност
Основен рискпрегряване или изсъхване на долния слой

🌍 Разпространение

Потвърдените находища са само на гръцките йонийски острови Лефкада, Каламос и Кефалония. Schmalfuss изрично поправя по-старо съобщение от Закинтос. Картата по държави е груба и не означава разпространение в цяла Гърция.

Карта на естествения ареал

⚖️ Правен статус

Местните и националните правила може също да се прилагат.

Проверено на 29.08.2026 г.: A. beieri не е включен в приложенията на CITES, приложения A-D на ЕС по Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II-III на Бернската конвенция. Това не разрешава събиране в защитени територии или износ от Гърция.

Избирайте развъдени в терариумни условия животни, пазете фактурите и пълния местен етикет и проверявайте правилата за събиране, транспорт, внос, размножаване и продажба. Не освобождавайте животни или жив субстрат навън.

🤌 Отглеждане

Сигурна кутия 25 x 18 x 15 cm е подходяща за начална група от 10-20 животни. Направете фина напречна вентилация, по-силна над по-сухата половина. Застъпващи се листа и корк трябва да свързват зоните.

Карантинирайте новата култура 45-60 дни с отделни инструменти. Следете загуби, новородени, акари и примесени видове; не сливайте групи само заради еднакъв търговски етикет.

💡 Осветление

UVB не е нужно. Осигурете 10-14 часа разсеяна сезонна светлина и постоянна сянка под листата. Пряката слънчева светлина прегрява малка кутия много бързо.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 18-24°C, убежище 16-20°C и нощи около 15-20°C. В прохладна стая установената колония може естествено да забави активността, но принудително зимуване не е необходимо.

Избягвайте продължителни стойности над 26°C. При нужда затопляйте само една външна стена с термостат; не нагрявайте влажното дъно отдолу.

💧 Влажност и вода

Поддържайте около една трета влажна в цялата дълбочина, преходна среда и по-суха повърхност при вентилацията. Ориентирът 50-70% RH е полезен, но състоянието на почвата под укритията е по-важно.

Наливайте вода в мокрия ъгъл, вместо да пръскате навсякъде. Не е нужна открита поилка. Кондензът и плесента показват преовлажняване; лошото линеене и струпването в последното влажно място — пресушаване.

🌿 Терариум и декорация

Използвайте 6-8 cm почва без пестициди, разложени широколистни листа и мека изгнила широколистна дървесина. Покрийте повечето повърхност с безопасни листа и добавете корк, малко мъх във влажния край и сепийна кост или варовик.

Не използвайте торена почва, ароматна иглолистна дървесина, пресен тор или само стерилен кокосов субстрат. Листата и дървесината са едновременно среда и основна храна.

🪳 Хранене

Разложени листа и изгнила дървесина трябва да има постоянно. Давайте малки парчета тиква, морков, гъба, тиквичка или сладък картоф 2-3 пъти седмично и малко гамарус, сушена скарида или качествена храна за риби веднъж седмично.

Отстранявайте влажните остатъци до 24-48 часа. Протеинът е добавка; излишъкът води до акари и замърсени джобове.

🥚 Размножаване

Сайтът използва „viviparous“ за развитието в марсупиум. Яйцата и ембрионите остават в коремната торбичка на женската, която освобождава manca; няма открити яйца за инкубиране.

Приемайте размножаването като умерено, докато не се появят няколко възрастови групи. Постоянната влага в дълбочина, ситните листа и калцият около убежището подпомагат малките. Не отделяйте носещи женски.

🩺 Чести проблеми

  • Непълно линеене: възстановете влажния долен слой и проверете калция и топлината.
  • Липса на малки: намалете безпокойството и осигурете ситни листа до влажната зона.
  • Акари или плесен: махнете остатъците и усилете въздуха над сухата половина.
  • Загуби от жега: охладете помещението; обилното пръскане не решава прегряването.
  • Несигурна идентификация: пазете произхода и не разпространявайте смесена култура като A. beieri.

📌 Заключение

Мокрицата на Байер е за стопанин, който може да пази прохладен влажен градиент и точни данни за произход. Най-честата предотвратима грешка е тесният островен вид да се гледа като обикновена, постоянно мокра почистваща колония.

📚 Източници и допълнително четене