Розова мокрица

🔤 Таксономия

Androniscus dentiger Verhoeff, 1908 е приет от GBIF и WoRMS. Стари имена са Trichoniscus dentiger, Itea dentiger и Androniscus weberi. Розовият цвят помага, но определянето трябва да се прави по възрастни животни.

📌 Описание

Възрастните са около 5–6 mm, като мъжките обикновено са по-дребни. Тялото е розово до оранжево-червено, с редове груби туберкули и по едно тъмно оченце от всяка страна. Видът живее дълбоко под камъни, отломки и органичен материал във влажни, често варовити места. Няма публикувани терариумни оптимуми.

🌍 Разпространение

Ареалът обхваща Западна и Централна Европа и части от Южна Европа, с данни и от Северна Африка. Видът често е синантропен и е пренесен в оранжерии в Северна Америка. Картата е ограничена до добре подкрепени европейски държави и не включва неуточнените северноафрикански сведения.

Документиран ареал на Androniscus dentiger

⚖️ Правен статут

Проверено на 2026-08-29: видът не е включен в CITES, приложения A–D на Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II–III на Бернската конвенция. Местните и националните правила за събиране, пещери, защитени земи, почва и внос остават приложими. Използвайте проследима установена развъдна линия и никога не освобождавайте култура.

🤌 Отглеждане

Поставете проверена група в плътно затварящ се съд поне 20 × 15 × 15 cm с 8 cm минерално-хумусен субстрат. Вградете неподвижни камъни, листен слой, разложена дървесина и постоянно влажно долно убежище, но запазете лек въздухообмен. Карантинирайте 45–60 дни с отделни инструменти. ReptiFiles няма видово ръководство.

💡 Осветление

UVB не е нужно. Осигурете слаба непряка светлина и постоянен мрак под камъни и кора. Прякото слънце е опасно.

🌡 Отопление и температура

Хладни до умерени стайни условия са разумна отправна точка; обикновено не е нужно отопление. Пещерните, сипейните и синантропните находки показват разнообразна експозиция, а не един оптимум. Осигурете по-хладно влажно убежище.

💧 Влажност и вода

Долната част трябва да задържа контактна влага, но и въздух. Поливайте единия край и не използвайте открита купичка. Струпването в мократа зона и лошото линеене сочат суша; кисела миризма и катерене по стените — твърде много вода или слаб въздухообмен.

🌿 Терариум и оформление

Смесете чиста минерална почва, листен хумус, натрошени листа и мека изгнила широколистна дървесина. Добавете здраво поставен варовик, кора, мъх и сепийна кост. Камъните се поставят върху дъното преди субстрата. Няма климатичен панел, защото укритите микроместообитания и синантропният ареал правят станционните норми подвеждащи.

🪳 Хранене

Листа и разложена дървесина трябва да има постоянно. Веднъж или два пъти седмично давайте съвсем малко гъба, кореноплодна или суха зелена храна, плюс рядка белтъчна порция и постоянен калций. Това е извод от екологията на Trichoniscidae, а не изпитана видова дажба.

🥚 Размножаване

Женската развива ембрионите в марсупиум и освобождава манки; метаданните използват „viviparous“. Няма защитими стойности за котило, зрелост и дълголетие при терариумно отглеждане. Не отделяйте бременни женски и прехвърляйте зрял субстрат при разделяне на растяща колония.

🩺 Чести проблеми

Неточно определяне: цветът не е достатъчен.
Изсъхване: увеличете дълбоката влага, без да мокрите цялата повърхност.
Притискане: закрепете камъните преди добавяне на животните.
Плесен и акари: намалете прясната храна и подобрете въздухообмена.
Бягства: използвайте фина мрежа и проверявайте уплътненията.

📌 Заключение

Розовата мокрица е привлекателен, но скрит почвен вид за опитни гледачи на микрофауна. Провереното определяне и стабилните влажни пори са по-важни от сложното оборудване.